Mymzik

WinBet (Регистрация)
Играйте за истински пари!
(Безплатен бонус-200 Лева)
Натиснете Тук

Efbet (Регистрация)
(Безплатен бонус-100 Лева)
Натиснете Тук

PalmsBet (Регистрация)
(Безплатен бонус-100 Лева)
Натиснете Тук

22Bet (Регистрация)
(Безплатен бонус-100 Лева)
Натиснете Тук

Живот На Линията

Четири десетилетия комарджиите се опитват да бъдат Били Уоллтърс, докато следователи се опитват да го пипнат. И четири десетилетия най-успешният спортен комарджия на света успява да ги изпревари.

от Майк Фиш

В ЕДНА СЕПТЕМВРИЙСКА НОЩ Eзекиел Рубалкада се перчеше през вратите на казиното M Resort Spa в Лас Вегас. Той се насочва към бара с форма на полумесец, поглеждайки спортните залози, наваксвайки със стари приятели. Разменя няколко поздрава и закачливи псувни с някои бармани, след това прави похотлива забележка на една тъмнокоса сервитьорка, която моментално го избягва.

За 38-годишния Рубалкада да бъде в М е приятно връщане назад във времето, посещение до бившето мъ работно място от 2010 и 2011 година. Тогава той имаше почти 1 милион долара в сметката си в М. Облечен в спортни панталони и спортно сако, той се шляеше и залагаше 6-цифрени суми седмично на Националната Футболна Лига и на колежански игри. Той беше, казва персоналът на М, една от „големите клечки” в спортните залагания, големец, който можеше да си позволи да залага много големи суми.

Но той изобщо не беше това.

Всъщност Рубалкада беше обект без лице в най-успешното хазартно начинание на всички времена. Разведеният баща на две деца казва, че му се плащало по 1200 долара на седмица от предприятие, наречено АСМЕ Group Trading да си посръбва водка с тоник или бира, докато човек, който никога не е виждал не мъ се обади или пише на малък телефон Нокиа. Гласът щял да каже на Рубалкада, познат като Лубок, колко хиляди долара да залага и на кои игри - веднага. Но крайните поръчки идваха от най-великия и най-спорния спортен комарджия: Уилиям Т. "Били" Уолтърс.

За почти четири десетилетия Уолтърс, който сега е на 68 г., се счита да е заложил успешно повече пари, отколкото всеки в историята, печелейки стотици милиони долари. Федерални и щатски следователи редовно душели около него. Множество залагащи и букмейкъри се опитвали да разгадаят методите му, за да могат да се съревновават с него. Дори подчинените на Уолтърс, като Рубалкада, са се опитвали да го разгадаят, за да печелят редом с него. Но Уолтърс ги изпревари всичките.

Това, което става ясно от дузини интервюта и хиляди страници правни документи е, че късметът е на страната на Уолтърс навсякъде – на фондовата борса, в недвижимите имоти, в наказателното производство най-голямото му поле на изява, спортните залагания. Талантът му го изведе от живот на бедност в селската част на Кентъки до невероятел успех. Той притежава много автокъщи, висококласни голф игрища, частен самолет и приказни домове на места като Палм Дезърт и Кабо Сан Лукас.

Според интервюиращите Уолтърс е и мил, и хулиган, очарователен и хитър. Той води разкошен начин на живот, но също така раздава щедро за благотворителност, както и за президенти, губернатори и членове на градския съвет. Сред всички, които го познават – от служители до букмейкъри, политици и следователи – той предизвиква адмирации, страх, ревност и смайване в почти еднаква степен.

УОЛТЪРС НЕ ИСКА да говори за никое от тези неща. За период от няколко месеца той отбягва голям брой молби за интервюта от ESPN, казвайки, че адвокатите му искат да си мълчи заради последното разследване срещу него. Миналата пролет името му се появи в заглавията редом до имената на играчът на голф Фил Майкълсън – приятел и понякога партньор по голф – и милиярдерът Карл Икаан, като цел на федерално разследване за предаване на вътрешна информация. Уолтърс отрече нарушаване на закона, но случаят остава отворен.

В един телефонен разговор той изразява недоверието си към медиите. Друго обаждане завършва със сезиране към адвоката му. В края на януари той отговаря на няколко въпроса и се съгласява на по-пълно интервю, ако ESPN се съгласи да не го разпитва за случая с вътрешен обмен и да не пише за твърденията, с които веднъж вече е осигурил информация на агент на ФБР. ESPN отказва предложението.

Уолтърс многократно изказва неудовлетвореността си за това, което нарича Драконови закони, които вкарват големи пазари със заложени долари до лошо поддържани офшорни локали. "Защо не лицензираме това нещо?" казва Уолтърс. "Защо не го регулираме? Защо не държим лошите навън? Защо не генерираме работни места?

"Всеки в тази държава залага на спорт," продължава той. "Ако отмените това, ви гарантирам, че телевизионните зрители ще намалеят до по-малко от половината."

Дори когато до него не е надвиснал агент на ФБР, Уолтърс не споделя много за работата си. Един от малкото пъти, в които се е доближавал – в подмазващ се профил за 60 Минути през 2011 г. – говореше само общи приказки. Винаги е бил по-отворен относно миналото си: Майка му е била бедна тийнейджърка от южен Кентъки и е отгледан предимно от баба си, докато тя не умира, когато Били е на 12. Като млад започва да залага и губи всичките си спестявания – 75 долара – залагайки на Ню Йорк Янкийс срещу Бруклин Доджърс в Световните серии на 1955 г. В началото на 80-те години, когато той вече е с два провалени брака и изява като продавач на коли зад гърба си в Кентъки, както и с осъждане за заблуждаване на хазарт, се запътва на запад с малка банкова сметка и голям порок за пиене.

След като пристига във Вегас, Уолтърс се свързва с хора, които могат да му помогнат да превърне манията си за залагане в кариера. През 1980 г. Д-р Иван Миндлин и Майкъл Кент бяха заформили легендарната сега Computer Group, която инициира употребата на компютърни алгоритми за спортни залагания. Миндлин бе егоистичният фронтмен, хирург-комарджия. Технологията се управляваше от Кент, математик, който разработвал технология за ядрени подводници. До ранните '80 г. Computer Group назряла в първата национална мрежа за спортни комарджии, залагаща стотици хиляди дневно. Колективът на комарджиите, съдиите и инвеститорите започнал да печели милиони.

Уолтърс нямал опит, но Миндлин бил впечатлен от неговия хъс и предложил назначаването му на Кент пред 1983 г. На Уолтърс била възложена задачата да използва най-слабите линии на залагане с букмейкъри, после евентуално мести милиони всяка седмица в замяна на част от печалбата. "Аз го родих" казва Миндлин.

След няколко години Уолтърс спира да пие завинаги и се превръща в член на влиятелния елит на Лас Вегас, развивайки голф игрища, подразделения и индустриални паркове. Според Джак Шийан, дългогодишен приятел на Вегас, Уолтърс мисли себе си за гений, чиято бизнес проницателност се разгъва много след залагането. Предпочита да го считат за успешен предприемач, не само за "комарджия от Лас Вегас." Ъолтърс твърди, че в момента спортните залагания заемат не повече от 7% от времето му.

Но чрез хазарта той създава името си. "Мога да ви кажа, че никой не е подходил към спортните залагания с толкова анализи, толкова техническа способност, компютърни анализи," казва Шийан, който пише биография за Уолтърс. "И той има етика на работата, която е просто нелепа. Ако вие и аз имаме 300 милиона долара, можем да играем голф пет пъти в седмицата. Или да бъдем на някой плаж с три мадами по бански. Били днес работи толкова усърдно, колкото когато е работел и като продавач на употребявани автомобили в Кентъки."

РУБАЛКАДА БЕ заблудил всички.

Големият номер на Уолтърс не се приемаше добре на много гишета за залагания във Вегас, Затова той разчита на мрежата си от "дилъри" като Рубалкада, които са натоварени със задачата да залагат, без да издават, че работят за някого другиго.

"Когато за пръв път ме представиха на Уолтърс, той ми каза 'Това е първият и последен път, в който ме виждаш.'" Казва Рубалкада. "Каза ми 'Ако те видят с мен, ти вече не си ми полезен.'"

Гишетата за залагане във Вегас се боят да губят от най-големите комарджии, затова много от тях определят лимит на залозите от 10,000 долара на колежански игри и 20,000 долара за игрите на Националната Футболна Лига. Междувременно сметка, която е твърде успешна, крие риска да бъде закрита. Това в случая е голямо преимущество – всеки дилър остава под лимита, но тоталната сума, която се залага от името на Уолтърс, я надвишава много пъти.

"Има групи, които залагат страшно много пари, но не го правят в близост до интънчеността," казва Дейвид Малински, дългогодишен съдия, който твърди, че преди това е работил за Уолтърс като е оценявал отбови и е анализирал игри. "Могат да съберат цялата мрежа заедно като избират игрите и държат съдиите. Но не могат да изградят разпределителната мрежа."

Затова Рубалкада прекарвал ден след ден в слабо осветения спортен бар, чакайки да получи ввест от човек на име Уолф, чиито спешни съобщения идват малко преди началото на мача. Рубалкада незабавно залагал на таблен на M Resort, свързан към сметката му.

"Никога не се е издавал, че залага за Били или за някого другиго," казва Майк Милър, бившият ръководител по управлението на риска в М. "Държеше се сякаш това са неговите пари."

Но всъщност Рубалката се всеки път се опитваше да спечели, макар че не го знаеше по това време. След време той започна да разбира един от ключовете за успеха на Уолтърс: Някои от залозите му нарочно губеха, за да манипулират шансовете на букмейкърите. Уолтърс можеше да заложи 50,000 долара на отбор, на който са дадени 3 точки, след това още 75,000 долара на същия отбор, когато линията стигне 3,5. В момента, в който линията стигне 4, друг дилър е инструктиран веднага да заложи по-голяма сума – може би 250,000 долара – на другия отбор. 125-те хил. долара на първоначалните линии ще бъдат загубени, но ако нещата вървят по план, 250-те хил. долара, заложени на другата страна, ще компенсират тази загуба многократно. Уолтърс използва един и същи метод за всички игри, често рискувайки милиони всеки уикенд.

От дните на Computer Group аналитично наклонените професионални комарджии разчитат както на технологията, така и на проучванията, да постигнат това, което наричат делта: разликата между линията на Вегас и това, което залагащите заключват, че трябва да е точково разпространение. Колкото по-голяма е делтата, толкова повече пари би заложил комарджия като Уолтърс. Няма нищо нелегално в това да манипулираш линии и много видни комарджии са в състояние да преместят линията дори с малка сума като 1000 долара. Стратегията на Уолтърс е малко по-изтънчена и използва повече хора, по-добра информация и разбира се по-големи парични залози на повече места, казват вътрешни хора.

Работата започва добре преди игра. Малински, който твърди, че е работил за Уолтърс в два случая като съдия на колежански мачове, казва, че редовно е оценявал пред Уолтърс отборите чрез кодове и оценки. Уолтърс имал подобна уговорка и с други судии на НФЛ, NBA и колежански баскетболни игри.

Обширната мрежа на Уолтърс също включвала човек на Източното крайбрежие, известен като Четецът, който сканира местни вестници, сайтове, блогове и Туитър, които разкриват интересни факти или уведомления за травми. Тази информация се претегля и вкарва в компютър, заедно със статистическите данни – от състоянието на игрището до сложни разбивки на обслужващите екипи. Въоръжен с алгоритми и теории на вероятността, целта на Уолтърс е да намери преценен отбор и да забие линията точно там, където я иска.

"Били също така умее да съди съдиите," казва Малински, който сега е главен редактор на новините на Pregame.com, вегаски уебсайт, продаващ съдийска информация. "Затова след време знае колко струва този тип игра на този човек. Той просто абсорбира информацията и взема решение. Той е треньорът, който надува свирката."

Когато го питат за описанията на Малински, Уолтърс казва "Той няма представа как протича операцията ми. За съжаление Дейвид нямаше успех с това, с което се занимаваше, затова разстрогнах връзката ни."

Рубалкада, в позицията си като дилър, не знаеше изобщо откъде се пръкваха тези залози. Той казва, че си е проправил път до света на Уолтърс като е запазвал часове за чай в Royal Links Golf Club, лъскаво голф игрище, което Уолтър притежава. Рубалкада казва, че се е издигнал до работа, която най-добре се описва като игрищен мошеник, нагласяйки 3-та дупка с наклонения си клин и предлагайки на хората шанс да залагат на това кой ще закара топката най-близо до дупката.

Когато хазартната операция на Уолтърс му предлага работа, Рубалкада вижда шанс да изкара големи пари. След време той започва да имитира тактиките за залагане на Уолтърс със свои собствени пари, разчитайки на вътрешен източник за това дали залозите на Уолтърс са реални или подвеждащи. Не винаги се получаваше и Рубалкада потънал толкова, че започнал да присвоява от сметката, която Уолтърс захранвал, взимайки общо 482,833 долара. Той удвоил проблемите си, когато се опитал да оправдае ситуацията с инсценирана кражба на кола, която била заснета с охранителна камера на хотел.

В последствие Рубалкада се признал за виновен по две обвинения за кражба и миналият март бил осъден на до 3 години пробация и бил накаран да направи реституция от 364,634 долара. "Ще бъда мъртъв преди да си вземат парите обратно," казва той. През есента неговите правни неволи ескалират, когато той бива задържан заради нарушаване правилата на пробацията си, което довело до случайни тестове за наркотици и забрана на алкохола и хазарта. Рубалката, който бе пиян по време на две интервюта за ESPN, остава в затвора, чакайки да го настанят в рехабилитационен център.

След ареста на Рубалкада един от адвокатите на Уолтърс го посещава офиса на окръжния прокурор – без подтикване – въоръжен със записи, съдържащи детайли относно легитимното протичане на операцията чрез корпорация с ограничена отговорност. Този акт изненадва и впечатлява властите, както и факта, че бивш детектив от Вегас надзирава сигурността на групата. "Те бяха наели една от най-големите правни кантори в града да се разправя с документацията им," казва Браян Рътлидж, главен заместник на областния прокурор на окръг Кларк. "Беше съвестно нагласено да бъде в съгласие със всички правила на игрите. Бяха по-изрядни правно от всеки нормален бизнес, така да се каже."

ДОРИ НАЙ-ВЕЛИКИЯТ комарджия не печели винаги – но не му се и налага. В света на спортните залагания, където домакина получава 10%, комарджиите трябва да печелят 52,38%, за да излязат на нула. Всяка допълнителна победа е чиста печалба – а когато са заложени стотици хиляди долари само на една игра, тя е голяма.

"Обикновеният човек ще бъде раочарован, ако знае действителния печеливш процент," казва Малински по повод настоятелния, но привидно скромен успех на Уолтърс срещу линията. "Това, което хората не разбират, е, че разликата да спечелиш 53% или 55% е като да преплуваш Атлантическия океан."

Уолтърс получава тези 2%, а понякога и много повече. Той се похвали, че за 39 години е загубил само един сезон, а цриминални следователи показват снимки от неговия успех. Нападението над Computer Group през 1985 г. Разкрива, че синдиката печели 60.3% от залозите си на колежански футбол за един сезон. А още по-скоро, един неуспечен случай за пране на пари през 2002 г. открива, че Уолтърс настоятелно печели по 58% на седмица, казват на ESPN източници. Тази година Уолтърс казва, че очаква да излезе на нула. "Честно казано това може да бъде последната ми година," казва той. "Може повече да не се занимавам с това."

Друг мит за професионалния хазарт е, че всеки голям залог се прави във Вегас. Правенето на залози извън Невада е законна сива зона, в резултат на което е обект, за който близките на Уолтърс отказват да хвърлят светлина. Но много източници споделят, че само малка част от залозите на Уолтърс се правят там. Остатъкът твърдят, че се залага на офшорни хазартни сайтове, в по-малка степен чрез мрежа от букмейкъри, много от които поддържат връзка с Уолтърс от десетилетия.

Източници твърдят, че операцията на Уолтърс е станала по-активна в офшорни спортни барове в Европа и на нарастващия азиатски пазар. Нападение над офиса на Уолтърс през 1996 г. открива над 40 телефона, от които властите казват, че са проведени по над 12,000 обаждания в чужбина всеки месец до незаконни букмейкъри в САЩ, Канада, Централна Америка и Карибите. В допълнение, документи показват превод за 970,000 долара – властите подозират, че са "незаконни печалби от игри" – в сметката на Уолтърс в Лас Вегас от банки в Монреал, Лондин и Ню Йорк. Уолтърс бе обвинен три пъти за пране на пари във връзка с разследването, но обвиненията бяха свалени преди процеса.

Според източници днес централното управление на международните операции на Уолтърс е със седалище извън Съединените щати. Последната му известна локация е била Панама според източници, преди това офисите са били разположени в Лондон, Бахамите и Тихуана, Мексико. "Почти нищо не се случва тук." Казва източник, запознат с операцията на Уолтърс, относно установената във Вегас хазартна група.
________________________________________
МНОГО МАЛКО ХОРА са видяли многото страни на характера на Уолтърс така, както ги е видял Джон Мастронардо, осъждан комарджия и по-млад брат на един от най-големите букмейкъри в страната. Мастронардо, който казва, че е работил за Уолтърс за периода 2000-2005 г., нарича бившия си шеф гений. Но също така е видял и тъмната му страна – Уолтърс може да бъде хитър и открито злонамерен, казва той.

Мастронардо, който също повърхностно е бил букмейкър и е работил на Карибите като офшорен оператор в спортен бар, казва, че той и още 20 човека местели залози за Уолтърс от Филаделфия, преди да се премести в Лас Вегас, за да работи в централното управление на Уолтърс срещу 25% дял от печалбите. "Понякога ми даваше да държа в себе си по 1-2 милиона долара, без подписан договор," казва Мастронардо. "Аз ги залагах за него, затова той ме субсидираше."

В ефирния си апартамент на петия етаж на плажа в Бока Ратон, Флорида, Мастронардо, който е на 59 години, изглежда добре и с тен, сякаш сега е напуснал голф игрището. Но скоро той ще се отправи към федерален затвор за 9-месечен престой, цената, която плаща затова, че пледира виновен по миналогодишни обвинения за незаконен хазарт и рекет във връзка с операцията на Уолтърс.

Докато много бивши сътрудници се боят да говорят открито за бизнеса на Уолтърс, Мастронардо казва, че няма от какво да се страхува. Споделянето за бившата му работа му помага да намали болката и смущението, които е причинил на семейството си след повече от 15 ареста, казва той, допълвайки, че е потърсил професионална помощ, за да превъзмогне срама.

Мастронардо, който е американски играч във Виланова и 10-ти кръг на филаделфийските Ийгълс през 1977 г., казва, че за прът пут е срещнал Уолтърс през 1980 г., докато играел в голф турнир за висококласни комарджии, воден от Джак Биньон, който държал голямо казино във Вегас. Почти две десетилетия по-късно, казва той, връзката се изплатила, когато Уолтърс го помолил да мести игри.

Едно от големите предимства на Уолтърс, казва Мастронардо, е фокусът му върху малките колежански игри, които не привличат много внимание и затова не биват така често проучвани от букмейкъри. "Там, където печелеха пари, беше където хората мислеха, че са игри за записване, онези малки колежански игри, за които дори не знаехме, че имат линия." Казва Мастронардо. "Може да имаш фаворит със 7 точки с два безименни отбора и победния състезател да спечели с 15. Изкуството на Били беше да държи играта близо до 7 и да залага колкото може, без никои да разбере."

В една паметна нощ, казва Мастронардо, е вечерял с Уолтърс и жена му, когато Уолтърс започнал да разпитва за някаква баскетболна. "Той казва, 'На колко отвори играта на Олд Доминиън?' Аз казах '1.' Той каза, 'На колко затвори?' Аз казах '1.' Той каза, 'Заложих 250,000 долара на Олд Доминиън тази вечер и никой не знае за това.'"

"Това за мен е гениално." Продължава Мастронардо. "Първо, никой не знае къде е заложил. Сега можеш да залагаш и на чуждестранни пазари. Някои залози прави и в казиното. Някои прави офшорно. Някои прави на различни пазари. Така използва пазара както си поиска. Но изкуството е, че той може да заложи много пари на някоя игра и никои да не разбере за това."

Но има неща, които напомнят, че Уолтърс може да бъде и безскрупулен. Мастронардо си припомня как лети към Вегас в първа класа, носейки сак, пълен с повече от 200,000 долара в брой за Уолтърс. Феддерални агенти го спират преди да успее да напусне оживения терминал на МакКарън и започват да го притискат да предаде парите, които подозират, че са спечелени нелегално. Мастронардо успява да предаде съобщение на Уолтърс чрез Фатс, шофьор, изпратен на летището, за да го прибере. В интерес на истината отговорът от Уолтърс беше: "Пожелай на Джон късмет."

След няколко часа разпити, агентът приема защитата на Мастронардо, че е професионален комарджия и го пуска да си тръгне с парите. Но на следващата сутрин, когато Уолтърс си прибира парите, той предупреждава Мастронардо: "Той каза, 'Джони, Знаеш правилата, нали?' Той каза 'Тези пари бяха за мен. Ако не получа парите, значи не съм получил парите. Значи ти си на куката.' И е прав. Така стоят нещата."

Години по-късно, когато Мастронардо управлява офшорен спортен бар, той вярва, че Уолтърс е планирал кит – залог за хора, които залагат много пари – за да удари бизнеса му. Заподозреният беше известна холивудска звезда, който искаше да заложи 100,000 долара на игра, въпреки че Мастронардо се убеди, че актьорът не разбира нищо от футбол. Но след 3 седмици човекът печелел толкова често, че Мастронардо закрил сметката му, подозирайки, че Уолтърс го е надхитрил.

"Били знаеше, че съм аз и че аз имах връзка. Но в любовта и във войната всичко е позволено." Казва Мастронардо, клатейки глава. "Били е много, много умен. И е много хитър. Той е нещо като боксьор, когото не харесвате лично, но уважавате уменията му. Тайгър Уудс в началото. Не харесваш човека, но харесваш играча на голф."

Относно неговата част Уолтърс казва, че не е говорил с Мастронардо от 15 години. "Не си спомням да е местил пари за мен." Казва той. "Познавам Джон Мастронардо. Не помня да съм имал каквато и да е връзка с него. Той беше комарджия, залагаше на спорт, добър играч на голф и много представителен човек."

МИНАЛИЯТ МАЙ излязоха наяве новини за последният правен сблъсък на Уолтърс: Уол Стрийт Джърнал и Ню Йорк Таймс докладваха, че Майкълсън и инвеститорът Икаан са били разследвани относно вътрешна търговия. Властите заподозрели, че Икаан е осведомявал тайно Уолтърс относно потенциални инвестиции, които биха оказали ефект върху цената на две акции и че Уолтърс е информирал своя приятел Майкълсън.

Оттогава Майкълсън е бил освободен от едно от двете следствия, но разследването остава отворено – макар и да не са били повдигнати никакви обвинение и властите отказват да коментират случая. Ако Уолтърс никога не е даван под съд, разследването ще се присъедини към дългия списък от случаи, в които властите са се опитали и провалили да го хванат. Много политици, следователи и прокурори помолиха имената им да не се използват в тази история, за да не може Уолтърс да ги обвърже със съдебен процес, в който не могат да си позволят да се борят.

Преди 30 години Уолтърс едва се е измъкнал, когато ФБР е провело нападение над Computer Group в 16 щата. Уолтърс е бил ключов член на операцията на групата, казва щатският асистент адвокат Ерик Джонсън: "[Той] беше отговорен за ваденето на залози. И имаше много букмейкъри, които били готови да правят залози и да пращат залози на други хора, защото искали първо да получат информация, за да може веднага да вземат залога си от Computer Group и да успеят да сменят линията си, преди да ги хванат."

Уолтърс поддържал невинността си и бил оправдан в процес, изпълнен с обрати. Точно преди процеса той спечелил удар по-добър и от това да ти се паднат само аса. Джейн Шумейкър, нов неопитен прокурор в офиса в Лас Вегас, била поела случая. Тогава главният свидетел на правителството за случая – който бил отговорен за воденето на съдебни заседатели през уж инкриминиращи доказателства от конфискувани записи и аудио касети – преживял инфаркт в нощта, преди да даде показания.

Тогава Уолтърс извадил още по-голям късмет. Щатския Окръжен съдия Лойд Д. Джордж, верен и консервативен човек с репутация , която облагоприятства прокурорите, го поканил да се срещне с главният следовател от ФБР по случая. Джордж казал, че срещата ще се проведе само ако Уолтърс не уведоми адвоката си Оскар Гудман, който станал известен с това, че представлява мафиоти и щял да бъде избран за кмет на Лас Вегас. Уолтърс не информирал Гудман предварително, но му казал след това според Джон Л. Смит, който написал биография за Гудман. Възмутен, адвокатът отхвърлил случая. За да позволи да продължи, Джордж се оттеглил и бил заменен от либерално наклонен съдия от Пенсилвания. Журито гласувало невинен 64 пъти и не успяло да стигне до консенсус още 54 пъти – които правителството отхвърлило, вместо отново да дава под съд. Според мнението на основателя на Computer Group, Миндлин, "съдията трябваше да се откаже и това ни спаси."

Някои хора подозират, че Уолтърс се е спасил от неприятности, като е давал информация на следователите. Той отрича тези твърдение, казвайки, че всичко, което е направил, е било да отговаря на въпроси относно различията между хазарта и букмейкърството по време на случая за Computer Group. "Никога не съм бил информатор." Казва той. "Има голяма разлика между това да отговаряш а въпроси за правоприлагането, за да се опиташ да премахнеш даден проблем и това да бъдеш информатор. Аз съм много неща, но не съм глупав. Ако щях да ставам информатор, мога да ви уверя, че щях да преговарям за сделка и никога нямаше да ме обвинят за това, че съм залагал на спорт."

След като Гудмам разбрал, че Уолтърс е съдействал на съда по време на делото Computer Group, двамата поели по различни пътища. Уолтърс казва, че е уволнил адвоката си; Гудман казал на Смит, че се е оттеглил от случая. По-късно двамата се разбират и когато яркият защитник се кандидатирал отново за кмет през 2003 г., Уолтърс организирал благотворителност на своето голф игрище на Vegas Strip, събирайки 400,000 долара. Гудман първоначално се съгласил да бъде интервюиран за историята си, но в последния момент променил решението си. "Беше толкова отдавна," казва той, "че е все едно да изравяш призрак."

И като призрак Уолтърс е привидно недосегаем. Дори тези, които са се опитвали да го хванат, го признават с неохота и уважение. След като Дейвид Л. Томсън – тогавашен заместник главен прокурор в Невада – неуспешно дава Уолтърс под съд по обвинение за пране на пари в началото на 21 век, той е принуден да подаде оставка. Сега, когато федералните решават дали да обновят случая за търговия на вътрешна информация, Томсън предлага собственото си прозвище за Уилиам Т. Уолтърс.

"Късметлията г-н," казва той. "Защото винаги всичко се случва, както той го иска."

Майк Фиш


Dazzle Me (NetEnt)
Mymzik


Drive (NetEnt)
Mymzik


Pyramid Quest for Mortality (NetEnt)
Mymzik


Football Champion's Cup (NetEnt)
Mymzik


The Invisible Man (NetEnt)
Mymzik


Neon Staxx (NetEnt)
Mymzik

1 2 3 4 5 6 7 8 9
Similar Posts

Преимуществата на Спортните Онлайн Барове

Защо повечето хора, залагащи на спортове, губят?

Живот На Линията

Струва ли си Платеният Подбор?

Струва ли си Платеният Подбор?



+18 Gamble Responsibly
We are not accepting deposits, we give only information.
©Mymzik